Тъща и зет обядват. По едно време тъщата се задавя с кост и изхриптява на зетя: - Потупай ме! Той я потупва по рамото: - Браво, мамо!

- Госпожице, на майка Ви не и ли трябва зет? - Не, още не сме дояли мозъка на предишния.

- Понякога се получава по-добре, отколкото си го замислил! - промърмори доволен зетя, след като замери с чехъл котката, а улучи тъща си.

Зет среща тъща си, тръгнала с колелото нанякъде. - Къде си тръгнала? - Ами Задушница е, oтивам на гробищата. - Това е много хубаво, ама кой ще върне колелото?

И понеже казаха да не бъдем егоисти по Коледа, аз не искам нищо за себе си… само за мама и тате - красив, умен, богат и забавен зет.