– Приятно ми е, Дарина. – Еми нà ти лопатата!

- Вашето лице ми е отнякъде познато. Някъде съм Ви виждал?! - Възможно е. Често ходя там....

- Ама защо все ми намигате? - Съжалявам много! Нищо лично! Имам тик! - Ууу, гадняр такъв! А аз вече се бях навила!

– Колко малка изглежда роклята мили? – Незабележимо по-голяма от прашките, с които си сега.

Той (непоколебимо): - Край! Не издържам вече! Напускам те! Тя (въодушевено): - Чудесно! Чай да си взема някакви дрехи и идвам с теб!