Бобена поезия Вървя по улицата тиха, мръсна, светът около мене е заспал и мисля си, че само ако фъсна, ще се събуди целия квартал... Надига се във мене нежен трепет, фъснята преминава...

- Защо мълчиш, кажи нещо! - Подбирам си думите... - Кои думи? - Цензурните...

Кофти ден. Не стига дето лепих тапети и два часа си играх, докато премахна една голяма издутина, накрая и хамстера изчезна някъде.

Женската логика е странно нещо - скандалът е на лице, а причини… няма.

Била зряла и улегнала. Е т'ва ти е проблема, нямаш лудост в очите.