- Искаш ли да пийнеш? - Разбира се. А защо има толкова странен вкус тази ракия? - Не знам. - Да не се отровя? - И аз искам да разбера това.

- Как се казваш? - Вечер простак и пияница, на сутринта слънчо, а през деня Уалид.

- Вие не пушите, за да си пазите си здравето? - Не, пестя за ракия.

- Един сандвич моля?! - Разбира се, Господие. Със удоволствие! - Не, благодаря... може и без удоволствие... предпочитам с повече катофки.

Отначало ми беше хубаво, после - много хубаво, а след това - толкова хубаво, че до сега ми е лошо...