В края на учебната година Иванчо се връща доволен вкъщи и вика на баща си: - Имаш късмет, тате! - Защо? - Ами другите родители ще купуват на децата си нови учебници, а аз ще карам и другат...

Бащата на Иванчо попитал учителката: - Госпожо, как е моят? Тя отговорила: - Твоят хич не го бива! - Абе, него си го бива, ама ти не го вдигаш! - Море, аз го вдигам, ама ти не го упражн...

- Иванчо,обясни ми какво е това храброст? - Храброст, госпожо, е да не знаеш нищо, абсолютно нищо и да вдигаш ръка...

Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква: - Мамо, татко, аз вече мога да пиша! - Какво можеш да напишеш? - Откъде за зная? Нали не мога да чета!

Учителката пита Иванчо: - Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? - Ами... защото очите са по-напред от ушите.