Днес нещо главата ми не работи. Не цялата, разбира се, мога да ям.

Понякога торбичките под очите, говорят повече отколкото самите очи.

Седя. Плача. А мъжът ми ми трие сълзите. Помислих си - "Колко мило"! Станах и се погледнах в огледалото, а той мръсникът, с разтеклия се грим ми нарисувал мустаци!

Всеки се оплаква от своята памет, но никой - от своето мислене. Ларофушко

Светът се е смял, защото е оцелял.