- Казват, че вие, жените, обичате с ушите си. - Какво? - С ушите, казвам… - Какво? - Ти, фригидната, си отивай в къщи!

Миналото е измамно нещо… ти си спомняш едно, тя си спомня същото, само че по друг начин…

Той си лежи, тя идва ухилена и го захапва за зърното - той почва да крещи. Тя лежи, той идва и я ухапва, тя изстенва доволна, двамата се гледат и той изплаква. Не е честно...

- Госпожице, ще благоволите ли да дойдете у нас за чаша чай и да се възхищаваме на тавана на спалнята ми?

Тя ми позвъни рано сутринта, кълнеше се, че ме обича, че не може без мен, и че аз съм всичко за нея на този свят... А аз, държах телефона мълчешком, без да проговоря, и се чудех... Къде се напих снощи...