Нашенец отива на гости на добър приятел в Белград. Оня доста се бил замогнал покрай ембаргото и живеел в палат, с басейни, прислужнички. Яли, пили, разказвали си как са прекарвали незаконно гориво през границата и т.н.

Станало време за лягане. Сърбина попитал нашия:

- Ова е твоя соба, сакаш ли да спиш с бебо?

- Не, не , изморен съм, пък и ако се разплаче бебето през ноща... не, по-добре да съм сам.

На сутринта го събудило дърпането на пердетата, опулил се нашият и видял една пищна мадама с оскъдно бельо, с дълги крака, добре оформен бюст, дълги черни коси... нашият овесил език като разгонен пес.

Тя го погледнала със страстните си очи, усмихнала се и прошепнала хващайки го за ръката:

- Добро утро, я съм Бебо.

- А, я съм Путьо - отвърнал нашият.