Седя. Плача. А мъжът ми ми трие сълзите. Помислих си - "Колко мило"! Станах и се погледнах в огледалото, а той мръсникът, с разтеклия се грим ми нарисувал мустаци!

След магическата фраза "ВРЕМЕ Е ДА СПИШ", децата биват нападнати от глад, жажда и запек.

Пиенето било "бавна смърт"... Че кой бърза!?

Любов - това е, което свързва мъжа и жената след като се облекат...

Животът е борба. До обед с глада, след обед със съня.