Седи си враната на един клон, цялата в алпинистко снаряжение. Със сирене в клюна. Пристига лисицата: - Врано, много готина раница имаш!? - ЪХЪ. - Какви лъскави котки и карабини имаш?! - ЪХЪ....

Моята котка си мисли, че аз живея при нея! А понякога в погледа и улавям намек, че вече ми е време да заживея отделно.

Баща задава гатанки на дъщеричката си. - Какво е "дзън-дзън… мяу-мяу?" - Това е трамвай, който е премазал котка! - Вярно! А какво е "дзън-дзън… джав-джав?" - Това е трамвай, премазал куче! - Не!...

Жените обичат, когато ги сравняват с котки. Наречеш я котенце и тя веднага си се представя като горда, изящна, независима хищница... Странно, а защо не примитивна, космата, съскаща по ъглите истеричка...

Из ученическо съчинение: "Домашната котка яде всичко, което яде човека - хляб, месо, мляко, мишки..."