- Срам ме е. Но изпращах жената на работа.
- Това е похвално, но защо толкова дълго?
- Тя... се дърпаше.
- Скъпи, искаш ли да се оженим? След като се оженим, ще споделям с теб всички тревоги и грижи… - Ама аз нямам тревоги и грижи? - Е, аз нали за това казвам - "след като се оженим"!
Тя обичаше да гледа ужасът в очите на мъжа си, когато вадейки бикини от раклата, се шегуваше, че не са нейни.
- Скъпа, да знаеш къде е днешния вестник? - Завих боклука в него и го хвърлих. - Но аз още не го бях разгледал! - Нямаше нищо интересно. Черупки от яйца, обелки от картофи...
Разсърдих се на мъжа ми, и не му говорих два дена. Мислех да са повече, но се сетих, че с нищо не е заслужил такова щастие!
На вечеря: - Колко вкусна салата, скъпа! Сама ли я купи?