- Аз врагове нямам... Може би - само един. (Звъни телефона) - Минутка само... "Ало, да...Разбрах.!" - та ви казвах значи - аз врагове повече нямам.

От фаянсови стени е изградена, неговата дупка отредена. От тъмна, пазена от храсти пещера излиза и във вода гладко влиза. Цамбур... цамбур... Що е то?

- Всичко така ли се случи, както описва обвинението? - Не... но и тяхната версия заслужава внимание...

- Помниш ли сутринта как доволно подскачах с викове "Най-после си намерих ключовете!"? - Да, и? - А не видя ли, къде после ги сложих?

Отидох да ловя риба, ей така... да разпусна малко. По едно време цигарите ми свършиха, сетих се, че сина ми вчера си забрави неговите в колата ми, запалих си... и като започна да кълве... акули, русал...