Джон Ленън пушеше трева и пишеше отлични песни. Кърт Кобейн употребяваше наркотици и пишеше гениална музика. - Слави!!! Поне лепило подишай!!!

На вратата на наркоман се звъни. - Кой е? - Полиция! Отворете! - И защо звъните?! - Трябва да си поговорим! Отворете! - Ами колко човека сте? - Двама. - Ами, поговорете си двамата...

- Ало, полиция? - Да, какво се е случило? - Скучно ми е. - Бедничката, искаш ли да скрием у вас пакет с хероин, а после да го търсим заедно? - Да, да чакам ви.

- Холмс, как мислите, защо едно страшно виолетово лице, което се носи из въздуха в хола, ме гледа така заплашително? - Мисля, Уотсън, че се сърди, защото това беше моя кокаин.

- Пиеш ли? - Не. - Пушиш ли? - Не. - Наркотици? - Не. - Е тогава как разпускаш от напрежението? - Не се напрягам.