Гражданката Стоименова буйстваше, крещеше и - като вдигаше толкова шум – пречеше на гражданите в Изтрезвителното да почиват спокойно.

- Кой е там? Да не си ти, Штирлиц? Глас от тъмнината: - Знаете, че и да съм аз, няма да ви кажа.

- О, тази сладка мъка да не те виждам, но да знам, че си там и ме чакаш, че се нуждаеш от мен... - По дяволите, съвсем откачи! Светни с фенерчето!...

- Добър ден, с какво да помогна? - Утре бия плоча на къщата. Ако си почивка ела да помагаш.

Тази сутрин единствен пристигнал навреме на работа в Бизнес парка бил предвидлив служител, който тръгнал от къщи със ски...