Старшина командва взвод войници: - Ходом, марш! Раз, два… раз, два… Покрай него минава петгодишно хлапе и му казва: - Ей, чичо, а пък аз мога да броя до десет!

Военният лекар: - Е, от какво се оплакваш, момче? - Имам затруднения с дишането. - Добре. Освободен си от дишане за два дни.

Бисери от войнишкия живот: - Ти може да не блестиш с ум, но обувките ти задължително трябва да блестят. - Какво?! Къде си бил? В тоалетната? Абе вие още малко и на театър ще почнете да ходите. - И...

Дядо ми е ветеран от Втората световна война, награден посмъртно за това, че се е хвърлил под вражески танк, опасан с динамит. Последните му думи били: - Дееба та'а поледица, дееба!

- Редник Мойков, какво четете? - Фантастика, господин старшина. - А заглавието? - "Старшият войник - приятел и пример на младия".