Снощи към десет и половина оставям аз гаджето пред тях. Излиза баща й... и уж на майтап ми подхвърля един патрон. И усмихнат ми говори: - И да знаеш, моето момче, че след 23.00 летят по-бързо!

Купих на децата флумастери с различни аромати. Червеният мирише на ягода, оранжевият - на портокал, жълтият - на лимон. Седя тука от няколко минути и се чудя - заслужава ли си да помириша кафявия?

- Мамо, може ли 30 лв.? - Не! Да не мислиш, че парите растат по дърветата!? - От какво са направени парите? - Хартия! - От какво се прави хартията? - !!!

- А той ме нарече единствена и неповторима, ама точно така ми каза: – Такава идиотка като теб, няма никъде по света!…

- Ела да ме прибереш. - Къде си? - В канавката. Точно под луната..