Не само мога да чета между редовете, но и оставям бележки между очите.

Науката е слънце. За когото го огрее.

Направо не разбирам, как може да ме боли главата. Уж е само една кост, а ме боли… Ученик

- За теб бих прекосил реки, горящи сгради. Бих се бил с мечка. И всичко това само и само да видя сладката ти усмивка! - О, колко си мил, хайде ела до нас. - Хайде утре, че сега вали?

- Защо, като хапнеш и ти се доспива? - Защото кожата на корема се опъва и очите се затварят.