- Не си чувствам трахеята, това нормално ли е?

Съдията(успокояващо): - Ще си излежите доживотната присъда, пък после ще видим...

Коридорът в болницата беше толкова дълъг и така добре осветен, че за всеки случай си проверих пулса.

Дойде ми някаква мисъл в главата, ама не намери никой там и си тръгна.

- Обещай, че няма да ме зарежеш! Обещай! Погледни ме в очите и обещай!!!! - Кой се обажда? - Пушенето съм аз! Пушенето!