Очарователното създание приближаваше с нафукана походка, а ние двамата бяхме зяпнали в захлас. Неочаквано се спря на отсрещния тротоар, точно срещу нас. Почна да рови нещо из чантичката си. Отмята една непослушна къдрица, поглежда с досада на някъде си, за миг долавям погледа и.

- Лелеее, баси мадамата! Приключва с чантичката си и рязко се завърта. Двете необуздани лисици под фланелката хукват. Пресича и тръгва право към нас. Спира за миг, поглежда ни небрежно, почти случайно, и се врътва пак. Късата поличка се дига за миг и ни оставя съвсем без дъх… Подминава ни с няколко грациозни крачки, полюшвайки стройни бедра и спира. Обръща се към нас през рамо и изрича:

- Ко ста ма зияпнали ваа, глаавочии ниеидни…