Гледам тази вечер в метрото, един държа двадесет минути телефона до ухото си и мълча... Сигурно е женен!

Главата ми е като пералня, в нея постоянно се върти нещо мръсно…

Има такива събития, след които амнезията би била дар божи.

- Миче, ние сме богати. - Душевно? - Не, скъпа, богати сме духовно, а душевно сме болни...

- Здравей, как си? - Много изморен... Цял ден бягане, бягане накрая и секс. - Аха... Значи са те настигнали все пак...