"
Отива Вуте на риба. Цял ден се мота по реката, но хваща само една скумрия. Писва му, слага скумрията в джоба и направо в кръчмата да удави мъката. Тръгва да се прибира, но му се пикае та му се плаче. Свива се до един дувар и разкопчава дюкяна. Джобът обаче му е скъсан и от там се показва скумрията. Вуте две не вижда, лови я и казва:
- Че си мой – мой си. Че си мек – мек си. Ама па к'во жално око извади…
- Че си мой – мой си. Че си мек – мек си. Ама па к'во жално око извади…
217 прегледа