Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син… - Е, защо не се радваш тогава? - Ами щото и жената разбра...

- Алоо, Пешо, абе аз не си ли забравих у вас един пакет с пържоли?! - Да, благодаря.

- Ще ходиш ли на погребението на Пешо? - Да бе той да не би да дойде на мойто.

- Пешо, забелязъл ли си, че тъщата ти има златен зъб? - Отдавна, но все не намирам повод.

- Абе, Пешо, знаеш ли защо китаийците са жълти? - Не. Що? - Ами щото пикаят срещу вятъра бе.