Отварят супермаркет в гората, на следващия ден рано сутрин, пред входа, огромна опашка от горски обитатели. В същият момент Зайо, с бодър скок тръгнал към вратата. Минал десет метра и елена го хванал...

- Къде си тръгнал бе ушат, я се връщай на опашката.

Елена му бил един къч и го върнал в началото. Зайо станал, изтупал се и пак тръгнал. Този път минал седем метра, но го хванала мечката.

- Зайо, на голям тарикат ли се правиш а? Я ела са да видиш...

Мечката му завързала ушите около топките и стегнала...

Зайо станал, изтупал се, отвързал си топките и с як спринт се захвърчал към вратата. Минал пет метра, десет, двайсет, но този път го хванал Вълчо!

- Зайо-Байо! Каква изненада! Тъкмо идвах да си купя надуваема кукла, а ето, че имало и по-хубаво... а и безплатно. Надупил Зайо, цялата опашка започнала да се кефи и един по един го почнали...

След четири часа, Зайо с последни сили си бръкнал в джоба, извадил ключ, метнал го към тълпата от животни и се изцепил:

-Педерастчета горски, некой да отвори магазина!