- Пешо! Петре! Погледни ме! Веднага ме погледни! - крещи Мара. - Ммма, остави ме ма… - опитва да се откопчи Пешо. - По очите ти познавам, че си пил! - К'во ма! - озъбил се Пешо. - Аз пък по г*за...

- Иване, да знаеш, че от наркотиците се ослепява. - Тате, не е Иван. Аз съм другия ти син, Петър. - Извинявай, Пешо. Чичо ти е.

Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и...

- Ало, здрасти Пешо, къде си? - Ъ-ъ-ъъъ, момент.

Майката: – Защо не излизаш с Пешо? Той е добро момче. – Мамо, ти би ли излизала с някого, който пие, пуши и скита по кръчмите? – Не! – Е, и той не иска...