Един виетнамец се качил на трамвая. Зад него бил седнал човек с малка маймунка. Тя започнала да скубе и дращи виетнамеца. Момъкът се ядосал и отишъл при ватмана: - Ватман, маймуна мози вози на трам...

Преди много години маймуната се трудила, трудила, и станала човек. Сега човекът го е ударил на мързел - мързел, мързел, мързел... Ама вече е много късно.

- Мамо, вярно ли е, че сме произлезли от маймуните? - Не зная, сине, баща ти и така не ме запозна с неговото семейство.

- Мамо, мамо, виж тази маймуна! Толкова прилича на чичо! - Може ли да се говорят такива неща? - Но аз тихичко! Да не мислиш, че ме е чула?

"Ах, любовта е болка, голяма болка..." - си мислела маймуната, докато прегръщала таралежа.