Съдията: - По какво разбрахте, че свидетелят бе пиян? - Ами влезна в телефонна будка, постоя пет минути вътре и излезна, псувайки, че не работи асансьора.

Аз не съм алкохолик. Аз съм смел пътешественик през емоционални пространства, с помощта на химически портали, затворени в стъклени съдове.

Едно време пиехме за да направим после някоя простотия. Сега навсякъде около нас е такава простотия, че почваме да пием за да я издържим.

- Какво Ви кара да пиете? - Нищо не ме кара. Аз съм доброволец.

- Имаш ли си мечта? - Имам си. - Каква? - Искам да спра да пия. - Ами чудесно, хайде. - А после как ще живея без мечти?