Тъща към зет си: - Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?

Тъстът на зетя: - Харесва ли ти тъщата? - Харесва ми. - С тебе ще се разберем. Харесват ми хора с чувство на хумор.

Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: - Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? - Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: - Зетко,...

Тъща уговаря зет си: - Зетко! Като умра, изгорете ме, и праха ми разнесете тук, по двора... - Да бе да! Като излезе вятър, пак да се намърдаш вкъщи...

Тъща към зет си: - Защо всяка вечер, като разказваш приказка на детето, завършваш с думите: "Ожениха се те, и живяха много щастливо, защото булката беше сираче"?