Тя се обади на сутринта. Плака, моли се, кълнеше се в любов. Аз мълчах. И мислех: - "Къде съм се напил снощи, коя ли е тая и от къде ми има телефона".

Знам си нормата, само че не мога да я стигна - падам още преди това.

- За мен, моля, голямо уиски. - Момиче! Това е училищния стол! - Ох, извинете, нещо се бях замислила. Компот, моля…

Едно от най-важните неща в тоя живот е ракийката, да е домашна и комшийката да е дашна…

Съвсем неочаквано Кънчо откри удивителна закономерност: оказва се, че ако вечер не пиеш ракия, то на сутринта главата не те боли.