Бобена поезия Вървя по улицата тиха, мръсна, светът около мене е заспал и мисля си, че само ако фъсна, ще се събуди целия квартал... Надига се във мене нежен трепет, фъснята преминава...

Днес като бях в аптеката кихнах и ми подариха носни кърпички… Сега отивам пак - да пръдна, защото и тоалeтната ни хартия е свършила!

- Мамо, какво има за вечеря? - Лайна с грах. - Ееееее, грах.

Водят малко момиченце при психиатър. Психиатърът я пита: - Как се казваш? - Мая. - А на колко години си? - На 5. - Кой сезон е сега? - Лято. - Е как лято, вчера вози ли се на шейн...

Пернишки местоимения: - Ах, ти, бой, бие, вие, те!