- Кой погребвате?
- Тъщата.
- Какво е това куче?
- То бутна тъщата от прозореца и тя умря.
- Ще ми го дадеш ли за един ден да бутне и моята тъща?
- Няма проблем, само че иди да се наредиш на опашката...
Момиче се моли: - Господи, не искам нищо за себе си! Моля те дай на мама хубав и богат зет!
Богата тъща казва на зетя си: - Зетко, ето ти сто хиляди лева. Прави - струвай, само искам да ме погребеш много богато и да ми направиш скъп мраморен паметник. На следващата сутрин зетят отива...
Зет погребал тъща си и се връща към вкъщи. Било през пролетта и една висулка му паднала на главата. Умирайки той погледнал към небето и промълвил: - Нима… вече… си… там?
Тъща към зет си: - Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: 'Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче'...
Тъщата се кара със зет си: - Защо разправяш на децата такива приказки, дето все завършват с "и те се оженили, и живели спокойно и щастливо до края на живота си, защото момичето било сираче"?