- Кой погребвате?
- Тъщата.
- Какво е това куче?
- То бутна тъщата от прозореца и тя умря.
- Ще ми го дадеш ли за един ден да бутне и моята тъща?
- Няма проблем, само че иди да се наредиш на опашката...
Тъща се скарала със зет си. Грабнала си чантата и рекла: - Ще ви напусна и ще избягам в някоя дива джунгла! По-добре да живея заедно с канибалите, отколкото да рискувам денонощно живота си под един...
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: - Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? - Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: - Зетко, чешмата капе......
Две тъщи си говорят и едната се хвали: - Моят зет е много икономичен - с една салатка пие 14 ракии…
Тъстът на зетя: - Харесва ли ти тъщата? - Харесва ми. - С тебе ще се разберем. Харесват ми хора с чувство на хумор.
Тъща към зет си: - Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?