- Извинете, бихте ли ми казали, къде живее Людмила Иванова? - Втория етаж вдясно. А вие кой сте?! Между впрочем, аз съм мъжът й! - Така ли? А тя ми каза, че сте покойник от пет години...

Три месеца след сватбата жената започва да обвинява мъжа си, че той я обича по-малко. - Преди ти винаги ставаше пръв, приготвяше ми закуската, а сега аз правя всичко това… - Глупости! - възразява то...

Мигът на раздялата. Поглед за сбогом. Това е краят. Той я оставя. Тя тръгва, душата и ридае, сърцето й кърви… - Мария, почакай! - Да!? - Дай ми номера на Таня с големите цици!?

В тъмния киносалон се чува яростен женски шепот: - Господине, вие се заблуждавате! - Защо, това коляно не е ли ваше?

- Скъпи, когато се оженим, ще делим всички ядове и грижи... - Но аз нямам никакви ядове и грижи?! - Казах: „Когато се оженим"...