Да помолиш на улицата, пушещ човек за цигара, е нормално. А ако някой яде шоколад и помолиш за парченце - те гледат като луд.

Звънна домашния, търсеха Надежда. Аз отговорих: – Тук нямаме никаква Надежда. Някак страшно се почувствах…

С какъвто се събереш, такъв ставаш. Баси! Ми, тогава съм "Пентиум 4"... как не съм усетил досега?

Участничка в "Риск печели, риск губи": - Аз съм голяма ваша феноменка.

Дъвката умора не знае, но устата знае!