Срещат се двама бивши съученици след доста години. Единия: - Наскоро се ожених. - Покажи снимка. - Ето, виж! - Нищо, има и по-страшни! - МОЛЯ?! - Извинявай, няма по-страшни!

Лежа си на дивана, чете си вестник, с едно око следя и мача по телевизията, пийвам си биричката, хапвам си чипс, с единия крак галя кучето - и влиза жената и започва да ми се кара, че нищо не правя!

- И да знаеш, снахо, моят Пейчо има златни ръчички! - Мда, майко... точно от златното му дупенце са изникнали.

- Ти говори ли с баща ми дали разрешава нашия брак? - Да. Звъннах му по телефона и той ми каза: "Не знам, кой се обажда, но нямам нищо против".

Човешкият ум е ограничен. Глупостта не е.