- Господине, лошо ли ви е? - Не, хубаво ми е!! - А защо тогава повръщате? - Не мога да задържа толкова щастие в себе си!

- Ало! Ясновидката Марчела ли е? - Да, Петьо Крумов. - Но аз не съм Петьо Крумов. - Зная.

- Имате ли риба без кости? - Не, но имаме колбаси без месо.

Вече не се поставя въпроса как да преживеем, а защо.

'Да, все пак всички за един е по-добре, отколкото един за всички', - си мислеше Констанс, лежейки в леглото на д`Артанян