Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега, ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия...

Чичо Милко е войник, носи пушка с остър щик. Под знамето седеше и здраво го доржеше...

- Говори се, лейтенант, че вие всъщност сте безсилни. - Срещу вас, да, госпожо!

“Преследвайки престъпника, старшина Иванов стрелял във въздуха. Но за съжаление - не уцелил.”

- Господин капитан, хайде да наричаме нещата с инстинските им имена. - Добре, животно!