Звъни телефонът: – Ало? Иване?… Мишо?… Дидо?… Георги?… Венци?… Владо, ти ли си бе? Ама как веднага те познах?!…

Лято! Наоколо всички са вече изгорели, тъмнокожи... а при мен, единственото тъмно място по кожата, това са сенките под очите ми!

Като малък се страхувах от тъмното. Сега, като си видя сметката за ток, се страхувам от светлината.

Трябва да иска прошка този, който не е прав, а не този, който съм аз.

Струва ми се, че знам защо Наполеон, спящ по 4 часа в денонощие, е бил странен, агресивен и искал всички да избие.