На лъжата полата е къса краката й - дълги Усещам как бавно настръхва Голата истина

Звъни телефонът: – Ало? Иване?… Мишо?… Дидо?… Георги?… Венци?… Владо, ти ли си бе? Ама как веднага те познах?!…

В час по математика: - Иване, какво гледаш като сляп?

Попаднах в едно задръстване, за да се даде път на правителствения кортеж. Тогава се сетих, че съм забравил да купя кондоми.

И ето, ти си горд, независим, стилен и добре облечен… Ами, ако мама не беше ти изгладила дрешките?…