- Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише!
- О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение?
- Онова, за телевизора.
- А това е моята последна реалистична картина, казва се "Държавни служители на работа". - Но нея се вижда, че само седят и пушат. - Казах, че е реалистична картина.
В детството си обичах да звъня на непознати хора и да им разказвам неправдоподобни истории, съдбата ме наказа и сега това е моя работа. Аз съм рекламен агент...
- Брато, знаеш ли втория закон на Нютон? - Аз съм физик, браточка, не юрист.
- Имате ли тоалетна хартия? - Не. - Хм, а салфетки някакви? - Също нямаме, - след малка пауза, добавя: - затова пък имам голям избор от свежа преса.
Съдията: - Тишина! Нека всички замълчат! И за последен път повтарям: който каже "Долу съдията!" ще напусне съдебната зала! - Долу съдията! - Обвиняемият, за Вас това не се отнася...