Мисля си - какъв идиот бях преди година! И така всяка година.

Тя плачеше неудържимо. Той нежно я прегърна и изтри сълзите от очите и. И без да иска и веждите и.

- Знаете ли, аз с удоволствие отивам на работа, а да се прибера не ща. - Вероятно не е лошо да отидете на семеен психолог. - Не за първи път ми дават този съвет...Ходихме вече...Но, не, те не ремо...

Ехх... Ако можех да си намеря работа като истеричка... милиони щях да заработвам...

Домакинът предупреждава гостите си: - Само не сядайте на този диван! Гъмжи от бълхи. - А защо не го изхвърлите? - Опитвахме, но те винаги го връщат у дома…