Викат му "детето чудо," щото всички се чудят от кого е!

- Татко, можеш ли да се подписваш със затворени очи? - Да, защо? - Тогава се подпиши в бележника ми.

Щанд за колбаси: – Може ли да опитам от тая луканка? Малко соленичка… – А ще ми дадете ли от тази? Да не е лоша, ама много е пикантна… – Я ми дайте и от тази, а нямате ли прясна… Добре, дайте до не...

Кофти ден. Не стига дето лепих тапети и два часа си играх, докато премахна една голяма издутина, накрая и хамстера изчезна някъде.

Отново погледнах в тези очи и прошепнах: - Ти си най-хубавото нещо в живота ми. Усмихнах се. И се отдалечих от огледалото…