Двама възрастни писатели си приказват. По едно време единия пита: - Интересно, а какво ли ще пише на моята къща след смъртта ми? Другия, веднага отговорил: - "Продава се".

- Аз съм вдовица. - А пък аз съм вдовец. - О, колко мило от ваша страна!

У всеки човек, дори и у най-лошия, може да се открие нещо хубаво. Затова се налага той да бъде обискиран внимателно!

Бог обича хората такива, каквито трябва да бъдат, а дяволът такива, каквито са.

Тя го погледна и разбра - Дарвин е бил прав.