Днес, окончателно се уверих, че живота ми е кофти... пресякох пътя на една черна котка и с очите си видях, как се завъртя 3 пъти и плю през рамо.

Дежурният полицай вдига телефона и чува: - Помощ, помогнете, в стаята влезе котка! - Какво като е влязла, за такава дреболия ли ни безпокоите? Кой звъни? - Папагалът…

- Ооо, Пешо, как са делата?! - А ми... даже черните котки не ми пресичат пътя, не виждат смисъл, нещо...

Моята котка си мисли, че аз живея при нея! А понякога в погледа и улавям намек, че вече ми е време да заживея отделно.

Жените обичат, когато ги сравняват с котки. Наречеш я котенце и тя веднага си се представя като горда, изящна, независима хищница... Странно, а защо не примитивна, космата, съскаща по ъглите истеричка...