Решил лъвът,че гората е станала много мръсна, затова направил Ленински съботник и задължил всички животни в гората да чистят в събота. Дошъл уреченият ден, всички животни се появили, само Заекът го нямало. Лъвът се ядосал, викнал Ежко Бежко и му казал:

-Върви да ми довлечеш Заека!

Отишъл Ежко, но след малко се връща без Зайо.

-Къде е Заекът бе, Ежко? - казал лъвът.

-Ми, на вратата на хралупата му има табелка "Ебем".

-Айде, от мен да мине, на Зайо му се е отворил парашута веднъж, нека се радва!

На следващата събота пак животните се събрали, но Зайо пак го нямало. Лъвът пак се ядосал, викнал Кума Лиса и й казал да му доведе Заека. След малко Лиса се върнала, но Заекът не бил с нея.

-Що не ми водиш Заека бе, Лисо?

-Ми, на вратата му има табелка "Ебем" и се притесних...

-Добре де, айде, втори път му се е отворил парашута, от мен да мине, но следващия път...

И така дошла и трета събота, но Заекът пак го нямало. Лъвът този път много се ядосал, и решил сам да провери защо го няма. Отишъл той при хралупата на Зайо, а на вратата пак същата табелка "Ебем". Без да се замисля почукал на вратата. След малко тя се отворила, а отвътре седял Зайо, все още сънен.

-Кво ебеш бе, Зайо? - попитал лъвът.

-Ебал съм ви и Ленинският съботник! - казал Зайо и треснал вратата.