- С ръсене на мозък. - правя се аз на интересна.
- Браво, личи, че добре се справяш. Гледам, всичкия си го изръсила.
Ако ми даваха по един лев всеки път, когато мисля за теб, щях наистина да почна да мисля за теб...
- Мамо, вчера намерих телефон. - Къде е? - Изхвърлих го. - Защо? - Нямаше бутони и отзад имаше нарисувана отхапана ябълка.
Психолог вече шести час си говори по телефона на доверието с някакъв депресиран тип. Накрая го пита: - А мислили ли сте за самоубийство? - Не... - Ами помислете тогава!
Неописуема драма: - Телефонът на един от затрупаните работници се включи!
Къде отива детството ли? Никъде не отива! Скрива се, дебне, дебне и след седемдесетака, с весел крясък "Пу за мен!", изскача изведнъж и остава при теб до края… при някои започва и преди четиридесетака...