Някакво 80-килогорамово лапе ми смазва топките. Скача в скута ми и започва да нарежда – искам лаптоп, смартфон и плазма. За теб, моето момче, един хубав електронен кантар, че тежиш колкото Ути Бъчваро...

Има много лесен начин да разбереш дали е твой ред да миеш чиниите - поглеждаш надолу и, ако имаш мъжко достойнство, не е твой ред.

Нека да минем на "ти", че така ми е неудобно да Ви ударя един по физиономията.

- Иване, ти с едното ухо слушаш, а с другото спиш.

Славата е мимолетна, неизвестността е завинаги. Наполеон