В кръчмата двама си говорят. Единият: - Мисля да отворя един магазин, търся съдружник. - Чудесно, точно търсех с какво да се заема. - Добре, значи се разбираме за утре вечерта. Вземи една щан...

- Сине, виж баща ти дали се връща от кръчмата. - Да, мамо, идва си. - По кой тротоар върви? - И по двата - отговаря зясмяно момчето.

Имало някога едно село. Но имало и една ламя, която искала всяка седмица да й носят по един момък и една девойка иначе - нямало да има село (по обясними причини). Хората изпълнявали, но по едно време...

Ева към Адам: - Нима си длъжен всяка вечер да киснеш в кръчмата? Адам: - Не, правя го доброволно.

Една женица, готина, богата, със собствено жилище, решила да си хване някой за нощта, да си поразиграе кръвчицата... Отишла в близката кръчма, забърсала първия, дето пиел ракийка кротко на една маса...