Тъжна, но поучителна история за алчността... Генко я разказа. Стоя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука почвам да се разхождам и стигам до "Заминаващи"....

Генко се прибира в 4 сутринта, чука на вратата. Жената, ядосано: - Ти ли си? - Боя се, че съм аз... - Правилно се боиш!

Питат Генко: - Кога ти свърши медения месец? - Когато спрях да помагам на жената за миенето на чиниите и започнах сам да го правя.

Жената на Генко му казва: - Иска ми се да те нацелувам! Генко: - Хаха, майтапиш се, днес е първи април!

Генко кара колата. Жена му все мърмори: - По-бавно! Тъщата опонира: - По-бързо! Накрая Генко губи търпение: - Край! Стига! Кой кара колата?! Ти или майката ти?!