Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа:

Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо:

Мили ми принце,

Всеки път, когато се качвам на ку-

лата на нашия малък замък в минути на отмо-

ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-

ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра-

зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу-

скам последното си писмо.Твоята Ане-

тка повече няма да видиш и ще останеш с ху-

бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж

я в ръцете си!

Всичко беше О.К., докато не прочетох това писмо през ред!!!