Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата-донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:

- Аз изчезвам скъпа, Човекът ще дойде скоро.

Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.

- Добро утро Мадам, аз бих искал да ….

- Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.

- Наистина !?! - озадачил се фотографа. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.

- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала изчервявайки се:

- Ъмм, откъде ще започнем?

- Оставете всичко на мен госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.

- Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо!

- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.

- Боже мой! Това е многоо …. - ахнала г-жа Иванова.

-Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.

- Зная това. - тъжно отвърнала г-жата.

- Позволете да Ви покажа някои от моите произведения - казал фотографа, изваждайки албум със снимки на бебета. - Ето това го направих в рейс на градския транспорт.

- Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.

- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографа.

- Било е трудно ?!?

- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.

- Борисовата градина !?! - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.

- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!

Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:

- Имате предвид, че кучето наистина е искало да захапе вашият ъъъ …. , апарат!!!???

- Точно така. Е, госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.

- Триножник !?!?!?

- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него.

- !?!?!?! …..

- Мадам?! Мадам?! Боже какво и стана, тя припадна !!!!