Телефонен звън: - Ало, Пешо в къщи ли е? - Не. Какво да му предам? - Двеста лева. Толкова съм взел на заем от него...

- Минке, как мина този път срещата с Пешо? - Ааа, добре беше! Той първо ми бръкна в блузката, после под полата... обаче аз го изненадах... бях си скрила парите в калъфчето на очилата.

В леглото той и тя. После. Той: - А ти ми казваше, че си била девойка. - Ами бях - питай Пешо.

- Ало, здрасти Пешо, къде си? - Ъ-ъ-ъъъ, момент.

- Пешо, дължиш ми една стотачка. - Ок, пиши ми на сметката. - Добре, добавям и десет лева. - За какво десет лева? - За откриване на сметка.